Бях до земята на живите мъртви,
там дето няма вина и печал.
Там дето няма последни и първи,
нито пък чувство на радост и жал.
Бродих сама из полята на немите,
там дето няма ни песен, ни вик.
Там дето малки остават големите
все по-еднакъв е всеки нов миг.
Плувах в моретата на неуспелите,
там дето няма надежда и цел.
Там дето още са живи умрелите
няма дърва за спасителен сал.
Влязох дори в пещерата на слепите,
там дето няма ни лъч, нито цвят.
Там дето пълни са с камъни шепите
всеки е господ на чуждия свят.
Качвах се чак до върха на глупците,
там дето няма скромност и свян.
Там дето сякаш безкрайни са дните
всеки от въздух строи своя блян.
Връщам се чак от земите на живите,
там дето няма добро, нито зло.
Там дето прави са винаги кривите,
в свят без поука - едно колело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар