Последната цигара

Пушачът изпуши цигарата поредна
и дълбоко вдиша нейната отрова.
После си помисли "тази е последна",
но пакетът пълен си остана в джоба.

И не бе последна цигарата проклета,
нито пък кутията, тя често се менеше.
А димът се вмъкваше във дробовете
и кълбото сиво вътре в тях растеше.

Всеки ден пушачът казваше "до утре"
и всяко утре почваше с цигарения дим.
Ала той не знаеше, че черен е отвътре,
бе се заблудил, че ще остане невредим.

Мина шепа време и пушачът се сломи,
в него бе димът от всяка минала цигара.
Сили не намери за да спре и продължи,
даже и наясно, че смъртта ще си докара.

И ето, че пристигна онзи страшен час,
в който той изпуши цигарата последна.
И в мига, когато тя превърна се във фас,
той очи затвори и вече не прогледна...