Мъртви пеперуди

Кръгче светлина на мрачна сцена,
а в средата – сивкава цигулка...
Но без струни. Тиха и сломена.
Бяла рокля върху мъртва булка
е надеждата... Каква измама!
Сякаш ми е нужно да си спомням
времето, когато бяхме двама...
Две сълзи за теб сега отронвам
и си казвам стига! За последно.
Като че до вчера се усмихвах...
Е, сега сърцето ми е бедно
и в ума ми споменът притихва.
Но съм пълна с мъртви пеперуди
в джобовете, в шкафа... И в корема.
И се чувствам луда. Колко луда!
(Пак по тебе, дявол да те вземе!)
А пък ти си светлина от спомен
на една проклета мрачна сцена,
на която днеска правя помен
за една любов несподелена...