Дори не опитвай!

Не можеш да изгониш
гарваните от косите ми.
Не можеш да отрониш
парченце от мечтите ми.
Не можеш да си този,
в който ще се вслушам.
Не мога да съм роза
в душевната ти суша.
Не можеш да ме имаш
- не съм принадлежаща.
Не можеш да си зима
в ръката ми гореща.
Не можеш да си мярка
за моето мълчание.
Не мога да съм марка
на твоето държание.
Не можеш да смириш
духа ми – той е вятър.
Не можеш да смениш
мира ми с твоя театър.
Не можеш да си ваза
за цветните ми мисли.
Не мога да съм тази,
която си измисляш...

Дълбоко в сърцето ми

Дните ми са тихи, сякаш спят.
Ъглите... прикриват силуети.
Люлякови, нощите... мълчат...
Бляновите песни са... изпети.
Около съня си те засичам,
Колко близо... но така далече.
Около съня си те привличам,
В дните си не те намирам вече...
Само че те пазят, там, в прахта,
Ъглите – ловци на силуети.
Рухнала, прибира любовта
Цветове... в изсъхнали букети.
Ехо от преплетени дихания,
Тежка сянка, криеща лицето ми.
Очакване... и малко разкаяние,
Мимолетен трепет по ръцете ми
И твоя лик... дълбоко в сърцето ми...

Не...

Не симпатизирам на лъжата...
Но харесвам някои. Оборените
Затова пък вярвам във делата.
И особено във вече сторените.

Не крещя, не споря, не роптая.
Но изслушвам някои безмълвия.
Не личи, но често си мечтая...
Да съм вятър или бяла мълния.

Не ценя наконтените фрази.
Но държа на милите обноски.
Не разделям целите на фази.
И не ща привързаност на вноски.

Не намеквам, не скимтя, не моля.
Но деля на равни половини...
Нямам точен смисъл. Нито роля.
Нямам ред, посока и години.

Не харесвам дългите беседи.
Нито свойте извехтели рими...
Не отричам, имам само себе си.
Но пък никой друг не ме е имал.

Катранени чувства

Когато нощта ме обгърне... с ръцете ти
"всичко" и "нищо" се сливат в едно...
Там, под крилете на мрака - крилете ти,
мъдрост и глупост се смиват в петно.

Мрачни фантазии, скришно повтарят
нощем, в съня ми... две черни очи.
Катранени чувства пропиват, прогарят
и сякаш любов е, а всъщност... боли.

И... всяка нежност е просто измислица,
а всяка болка прераства в наслада.
Зная - звучи като чиста безсмислица
и свършва с чаша сълзи за награда...

Празник на тъгата

Черна вечер – празник на тъгата.
В небето се преплитат пеперуди.
Всеки шум се слива с тишината,
сенки се надигат и страхът се буди.

Черен дъжд рисува по стъклата,
вятър кърши клони. Иска още.
Скрити пак, загърнати в мъглата
търсят своя мир душите нощем.

Черни мисли – гарвани зловещи,
стрелват се в отчаяни съзнания.
И навред топят се тънки свещи
- безчетните угасващи страдания.

Черни знаци, мрачни предвещания
дебнат всеки, който ги прекрачи
- тези, дето нямат състрадание
днес се смеят - утре ще заплачат.

Черен сън ще е смъртта, безкраен
- в него ще забравят светлината.
Но след време те ще се разкаят
в черна вечер - празник на тъгата.