Празник на тъгата

Черна вечер – празник на тъгата.
В небето се преплитат пеперуди.
Всеки шум се слива с тишината,
сенки се надигат и страхът се буди.

Черен дъжд рисува по стъклата,
вятър кърши клони. Иска още.
Скрити пак, загърнати в мъглата
търсят своя мир душите нощем.

Черни мисли – гарвани зловещи,
стрелват се в отчаяни съзнания.
И навред топят се тънки свещи
- безчетните угасващи страдания.

Черни знаци, мрачни предвещания
дебнат всеки, който ги прекрачи
- тези, дето нямат състрадание
днес се смеят - утре ще заплачат.

Черен сън ще е смъртта, безкраен
- в него ще забравят светлината.
Но след време те ще се разкаят
в черна вечер - празник на тъгата.