понеделник, 5 юли 2010 г.

Две...


Две тела... И двете наобратно,
между тях е пълно с празнота.
Думите, мълчани многократно,
не намират мира под пръстта.

Две очи... И две на друго място,
а в средата само сляпа вечност.
И е тясно. Много, много тясно.
Тишина в чернееща прозрачност.

Две сърца. И две гранитни плочи,
помежду им – сплетени алеи.
Търсят се... А времето се точи
между вехнещите орхидеи...

Две души... И двете съкрушени,
без криле, които да разперят.
Две мечти, лежащи вледенени,
до мига, във който се намерят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар