Не надничай

Не надничай през прозореца ми,
няма да ме видиш. Аз съм сянка.
Ако се загубиш из просторите ми
ще откриеш в мен една останка

от пропуснати червени залези,
без които просто не изгрявам.
И крилете мои стават навеси,
под които тихо се предавам.

Изживявам стари пълнолуния
във онези спомени от време,
когато нощем белите петунии
още се разлистваха във мене.

А сега съм просто черна птица,
скрита в клоните на тъмнината.
Крехко тяло, с разум на старица
чийто глас не струва тишината.

Затова се махай от прозореца ми,
аз съм сянка. Няма да ме видиш.
Ако се загубиш из просторите ми
няма да те пусна да си идеш...