Счупена стрела

Колко сили привечер ще имаш,
щом денят ти почва със раздяла?
И не знаеш с кой, къде да идеш
- счупена стрела, недолетяла...

Колко ли мечти ще изоставиш,
щом научиш, че не става лесно?
И ще мине време, ще забравиш
- слънцето не грее вечер късно...

Колко ли усмивки ще пропуснеш,
щом във теб заплаче самотата?
Без да смееш никой да допуснеш
- черен път, забравен от зората...

Колко много ти ще съжаляваш,
щом ръка отпуснеш остаряла
и започнеш да се разпознаваш
в счупена стрела, недолетяла...