Бих...

Бих убивала хиляди пъти
всяка жена във сърцето ти.
Бих умирала хиляди пъти,
стига да бъде в ръцете ти.
Бих могла да започна наново,
но не искам да бъде със друг.
Бих могла да остана отново
стига само да знам, че си тук.
Бих ти казала, че те обичам,
но гордостта ми ме спира.
Бих могла и да го отричам,
но сърцето ми ще ме презира.
Бих ти казала как ме боли,
но насила прегръдки не искам
Бих изплакала всички сълзи,
но пред тебе в очите ги стискам.
Бих разкъсала точно на две
всяка снимка, в която сме двама.
Бих могла, ако мойто сърце
не ме молеше с теб да остана.
Бих те спряла, ако имах глас,
ала думите губят се, липсват.
Бих крещяла „спомни си за нас”
ако знаех, че още ме искаш.
Бих могла и да бъда студена,
да ти махна нехайно с ръка.
Бих могла и да падна сломена,
да прошепна „без теб ще умра”.
Бих те пуснала - хайде, върви,
ако можех без теб да съм цяла.
Бих те спряла - недей, остани,
но е късно сега на раздяла.
Бих простила, о да, бих могла,
ако знаех, че ще има смисъл.
Бих... но ти си отиваш сега
и оставаш във моята мисъл.