Песента на Вятъра

Вятърът ми пееше за своите другари,
каза, че обича да помага на вълните.
Вятърът ми пееше за горските пожари,
тъжен бе, че огънят разнася из горите.

Вятърът ми пееше за цветните градини,
чийто прах разнасял - правил им услуга.
Вятърът ми пееше за старите години,
във които нашата Земя била е друга.

Вятърът ми пееше истории различни,
разкази за смелост, разкази за вяра.
Вятърът ми пееше легенди героични
и, не ще и дума, песента му беше стара.

Вятърът ми пееше за спомените свои,
беше обикалял всяко кътче на Земята.
Вятърът ми пееше за горските покои,
в дни, когато хората не знаели войната.

Вятърът ми пееше за да му се посмея,
казваше, че с песен дните стават лесни.
Вятърът ми пееше, сега пък аз му пея,
пея му... за Вятъра и неговите песни.