До последното звено

Може би е късно за въпроси и догадки,
нека всичко стане, аз ще гледам отстрани.
Вече нямам време за поуки и извадки,
искам от живота просто да ме връхлети.

И не ща да зная, че денят ще бъде лесен,
хвърлям се във риска за добро или за зло.
Писна ми да пея все една и съща песен,
връщам си живота до последното звено.

Днеска се оглеждам в острието на страха си
и му се усмихвам докато го чупя рязко.
Днес поемам риска да сразя сигурността си
без да се страхувам, че ще претърпя фиаско.

И не ще обмислям вече никоя постъпка
- скачам във водата със завързани ръце.
Искам да изпитам от живота всяка тръпка,
разумът ми стар не ще успее да ме спре.

Искам да заспивам на ръба на смелостта си
и да се събуждам падайки в дълбока яма.
За пореден път ще изживея младостта си,
и ще се престоря, че след нея друго няма.

Днеска ще поскачам на главата на смъртта
и дори да падна ще се чувствам жив човек.
А щом издъхна в огън ме хвърлете, да горя,
нека да съм прах, не ме затваряйте в ковчег.