Дъщерите на Лилит

Ние сме жените със лица от порцелан,
в нашите коси пониква бяла коронила.
С погледи железни, без следа от свян
и сърца дарени с непреклонна сила.

Ние сме жените с неизмерна красота,
с гласове, които повеляват на крале.
Черна е кръвта, течаща в нашите тела,
черни са перата и на нашите криле.

Ние сме жените с омагьосващ аромат,
в нашите среди няма завист и поквара.
Всяка е частица от един различен свят,
изграден в душата с несломима вяра.

Ние сме жените с меки, нежни длани,
ала зад привидното таим безмерна мощ.
Нямаме потребност някой да ни брани,
ние сме кралиците на тайнствената нощ.