Съмнения

Те връхлитат в главата стръвнишки
и разкъсват безмилостно вярата.
Бясно дърпат прозрачните нишки
на душата... Разплитат я цялата.

Като вятърът, брулещ вън листите
на дърветата скръбни, унили,
те бушуват стихийно из мислите,
задушават и храброст, и сили.

И раздират с подострени нокти
светлинките в очите – надеждите.
Замаскирват ги в сивкави нотки,
предвещавайки трудни премеждия.

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,
те се втурват след всички стремления.
И мечтите ми, Боже, за кой ли път,
избледняват... Обвити в съмнения...