понеделник, 8 февруари 2010 г.
Не...
Не симпатизирам на лъжата...
Но харесвам някои. Оборените
Затова пък вярвам във делата.
И особено във вече сторените.
Не крещя, не споря, не роптая.
Но изслушвам някои безмълвия.
Не личи, но често си мечтая...
Да съм вятър или бяла мълния.
Не ценя наконтените фрази.
Но държа на милите обноски.
Не разделям целите на фази.
И не ща привързаност на вноски.
Не намеквам, не скимтя, не моля.
Но деля на равни половини...
Нямам точен смисъл. Нито роля.
Нямам ред, посока и години.
Не харесвам дългите беседи.
Нито свойте извехтели рими...
Не отричам, имам само себе си.
Но пък никой друг не ме е имал.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар