Господар на маските

Усмивката му – тънка и широка,
познавам я. Познавам я отлично.
Изкусно замаскирана жестокост
на един безскрупулен двуличник.

В очите му блещука подражание
на човещина. (Една окраска...)
А той съвсем не е във състояние
да съществува без да носи маска.

Всъщност е велик манипулатор
- той владее всички изражения.
Мозъкът му - като калкулатор,
върху всеки прави изчисления.

Избере ли цел - пристъпва хищно,
ала в такт с отлично възпитание.
И не спира, не, съвсем пред нищо
- не изпитва жал и разкаяние.

Тръгва посред нощ, не се сбогува,
хвърля всички спомени за ласките.
Без да мисли кой, къде тъгува,
просто сменя мястото... И маските.

Дори не опитвай!

Не можеш да изгониш
гарваните от косите ми.
Не можеш да отрониш
парченце от мечтите ми.
Не можеш да си този,
в който ще се вслушам.
Не мога да съм роза
в душевната ти суша.
Не можеш да ме имаш
- не съм принадлежаща.
Не можеш да си зима
в ръката ми гореща.
Не можеш да си мярка
за моето мълчание.
Не мога да съм марка
на твоето държание.
Не можеш да смириш
духа ми – той е вятър.
Не можеш да смениш
мира ми с твоя театър.
Не можеш да си ваза
за цветните ми мисли.
Не мога да съм тази,
която си измисляш...

Дълбоко в сърцето ми

Дните ми са тихи, сякаш спят.
Ъглите... прикриват силуети.
Люлякови, нощите... мълчат...
Бляновите песни са... изпети.
Около съня си те засичам,
Колко близо... но така далече.
Около съня си те привличам,
В дните си не те намирам вече...
Само че те пазят, там, в прахта,
Ъглите – ловци на силуети.
Рухнала, прибира любовта
Цветове... в изсъхнали букети.
Ехо от преплетени дихания,
Тежка сянка, криеща лицето ми.
Очакване... и малко разкаяние,
Мимолетен трепет по ръцете ми
И твоя лик... дълбоко в сърцето ми...

Не...

Не симпатизирам на лъжата...
Но харесвам някои. Оборените
Затова пък вярвам във делата.
И особено във вече сторените.

Не крещя, не споря, не роптая.
Но изслушвам някои безмълвия.
Не личи, но често си мечтая...
Да съм вятър или бяла мълния.

Не ценя наконтените фрази.
Но държа на милите обноски.
Не разделям целите на фази.
И не ща привързаност на вноски.

Не намеквам, не скимтя, не моля.
Но деля на равни половини...
Нямам точен смисъл. Нито роля.
Нямам ред, посока и години.

Не харесвам дългите беседи.
Нито свойте извехтели рими...
Не отричам, имам само себе си.
Но пък никой друг не ме е имал.