Тръгвам си...

Тръгвам си... Земята се разцепва,
остават само стъпките... Назад.
Спомени... По миглите ми лепнат.
Крачка напред... Болка... Откат...

Тръгвам си... И изгревът е залез
над земи, които не познавам.
Дави се сърцето в остър прорез
и вървя напред, но изоставам.

Тръгвам си... И не е нищо ново.
Улиците... Просто се променят.
Но боли до смърт! Боли отново,
от онази обич скрита в мене...

Тръгвам си... Оставям всичко мое
там... Където пак ще го намеря.
Солен, горчи в очите ми прибоя
от сълзи... по спомени химерни...