Последната цигара

Пушачът изпуши цигарата поредна
и дълбоко вдиша нейната отрова.
После си помисли "тази е последна",
но пакетът пълен си остана в джоба.

И не бе последна цигарата проклета,
нито пък кутията, тя често се менеше.
А димът се вмъкваше във дробовете
и кълбото сиво вътре в тях растеше.

Всеки ден пушачът казваше "до утре"
и всяко утре почваше с цигарения дим.
Ала той не знаеше, че черен е отвътре,
бе се заблудил, че ще остане невредим.

Мина шепа време и пушачът се сломи,
в него бе димът от всяка минала цигара.
Сили не намери за да спре и продължи,
даже и наясно, че смъртта ще си докара.

И ето, че пристигна онзи страшен час,
в който той изпуши цигарата последна.
И в мига, когато тя превърна се във фас,
той очи затвори и вече не прогледна...

Думите на лудата

Лудата повтаряше, че нощем чува стъпки
и че светлината във ключалката изчезва.
Говореше измислици, побиваха ме тръпки,
всеки ден шептеше, че съдбата я наказва.

Неведнъж я виждах, седнала край пътя,
младо бе лицето й, но покрито с бръчки.
Тайно й съчувствах през всички тези пъти
щом децата хвърляха й камъни и пръчки.

Лудата говореше със всеки, който срещне,
бродеше безцелно по затънтените друми.
Всички я намираха безумна, жалка, смешна
и често я пропъждаха с куп обидни думи.

Страх я бе от тъмното, от празната й къща,
казваше, че нощем дяволът я посещава.
Много пъти бягаше, не щеше да се връща
и до край повтаряше, че малко й остава.

Лудата отчаяно си търсеше слушател,
някой на когото може да се довери.
Ала в този град за нея нямаше приятел,
сякаш бе невидима за хорските очи.

Спря веднъж и мен, казах й че закъснявам,
помня, че прочетох в погледа й страх.
Аз не я изслушах, колко много съжалявам
и след тази вечер повече не я видях...