Коварна нощ

Токове и дъжд. Червена рокля.
А нощта, досущ лисица черна,
се оглежда в лъскавите локви,
но не вижда нищо. И е нервна.

Тишина без дъх. Една опасност,
дебнеща зад търпеливи ъгли.
Три мотора преминават бясно,
пешеходците са просто кегли.

Силует на мъж. Далечни ноти.
Уличните банди са в готовност,
да разделят хора... от животи.
Тази тръпка вече е потребност.

Миризма на плъх. Това е намек.
Някой е забравил да живее...
Друг развява бялото си знаме,
трети за кръвта си не милее.

Неспокойна пръст. Следи от бяг.
Сутринта е толкова далечна.
А нощта се киска. Дава знак.
И подсказва, че ще бъде вечна.

Съмнения

Те връхлитат в главата стръвнишки
и разкъсват безмилостно вярата.
Бясно дърпат прозрачните нишки
на душата... Разплитат я цялата.

Като вятърът, брулещ вън листите
на дърветата скръбни, унили,
те бушуват стихийно из мислите,
задушават и храброст, и сили.

И раздират с подострени нокти
светлинките в очите – надеждите.
Замаскирват ги в сивкави нотки,
предвещавайки трудни премеждия.

Като черен рояк, тъй свиреп и лют,
те се втурват след всички стремления.
И мечтите ми, Боже, за кой ли път,
избледняват... Обвити в съмнения...