Разкъсване

Казваш, че няма надежда
- аз съм тук, ти си далече.
Вярно ли всичко се свежда
до пътища близки-далечни?
Може би няма друг начин,
казваш – това е съдбата...
Но любовта колко значи,
щом свършва в далечината.
Сякаш бе толкова скоро,
когато ми каза „завинаги”.
А днес отново сме хора,
с чувства внезапно загинали.
Ала аз вярвам в теб още
- купчинка грешни надежди.
Може понякога нощем
моят сън да те довежда...
Но ти върви, става късно,
аз ще те чакам, до края!
Щом любовта се разпръсне,
надеждата тук ще е, зная...