вторник, 23 декември 2008 г.

Старостта


Тя е белокосата, усмихната старица,
която всеки ден към тебе приближава.
На живота твой, тя е задната корица
и от нея книгата ти често натежава.

С ефимерни пръсти бавно в теб прониква,
сребробели нишки вплита в твоите коси.
Щом ѝ се оставиш в теб умората пониква,
изкрещиш ли „млад съм", тя шепти „не си".

Тя се настанява мирно в твойто огледало
и ти прави ясни знаци за да я съзреш.
Тихо те обгръща с прозаично наметало,
и безспирно чака те да ѝ се предадеш.

В паметта ти вмъква петънца мъгливи
и те украсява със бастун и с очила.
Дните твои прави монотонни и лениви,
и те тласка бавно да ѝ подадеш ръка.

Тя пристига кротко, без да осъзнаваш,
лицето ти белязва с осезателна следа.
Ала ще те стигне само щом забравиш,
че в сърцето твое диша още младостта.

понеделник, 22 декември 2008 г.

Дъщерите на Лилит


Ние сме жените със лица от порцелан,
в нашите коси пониква бяла коронила.
С погледи железни, без следа от свян
и сърца дарени с непреклонна сила.

Ние сме жените с неизмерна красота,
с гласове, които повеляват на крале.
Черна е кръвта, течаща в нашите тела,
черни са перата и на нашите криле.

Ние сме жените с омагьосващ аромат,
в нашите среди няма завист и поквара.
Всяка е частица от един различен свят,
изграден в душата с несломима вяра.

Ние сме жените с меки, нежни длани,
ала зад привидното таим безмерна мощ.
Нямаме потребност някой да ни брани,
ние сме кралиците на тайнствената нощ.